Имаше един такъв виц. Две чавдарчета изпили по седем осем бози, бозата съдържа, знаете, някакво минимално количество алкохол. И едното се заклатушкало до касата на сладкарницата, погледнало продавачката тежко и заповядало: "Още две бози и "Сладкопойна чучулига" до дупка... " Само помнещите комунизма могат да го разберат.

А сега седя на открито и си пускам годишните времена на Вивалди под един триметров чадър край тротоара. Обаче и това като сладкопойната чучулига също не е поп-фолк. И леко се срамувам, защото като не е поп-фолк, минувачите ще ме погледнат сякаш съм някакъв маниак, затова си го пускам по-лекичко до момента, в който спре да ми пука и си го увеличавам до нормално звучене, а кой както иска да ме гледа... Учудих се просто на факта, че да слушаш такава музика вече извиква срам.